Живко Серафимов, известен и с творческия си псевдоним Aджия, е роден през 1927 г. в македонския град Тетово. Произхожда от видно българско семейство, дало много дейци на националноосвободителните борби на българите в Македония. На 21 години е арестуван от югославските комунистически власти и осъден на 4 години затвор по обвинение, че е работил като член на нелегалната ВМРО за "откъсване на Македония от Югославия". След затвора завършва икономика, защищава докторат, работи като журналист и публицист. Автор е на книгите "Нищи духом" и "Срещи във времето". Живее в Скопие.
- Г-н Серафимов, задоволява ли ви равнището на културните връзки между Македония и България?
- И с просто око се вижда, че те са под нулата. И тук не става дума само за контакти между големите културни институции - театри, музеи, галерии, опери, филхармонии, а и за най-прости неща. В Македония например не можеш да си купиш български вестник, но затова пък всички сръбски вестници още в седем часа сутринта можеш да си купиш по будките в Скопие, както по същото време в Белград. Това не е случайно, а елемент от една дългосрочна стратегия за продължаване на отчуждението между двете части на един и същ народ, разделен още на Берлинския конгрес през 1878 г. и след това от мирните договори в Букурещ през 1913 г., Ньой през 1919 г. и Париж през 1947 г. В днешно време усилията за продължаване на разделението и отчуждението е поверено на сърбокомунистите, верни последователи на Стоян Новакович (сръбски учен и политик, създател на доктрината на македонизма- б.а.). Но тук и България е виновна. От сърбокомунистите, управляващи днес Македония, не може да се очаква стремеж за развитие на културните връзки, тъй като това ще доведе до ерозия на македонистките концепции. След като това стана ясно, редно бе България да направи така, че в Скопие да има български културен център, български вестници, български телевизии и т.н.
- Занимавате се с публицистика, в която доминира сатирата, дори карикатури рисувате. Кое ви мотивира да изберете точно тази форма на борба срещу македонизма?
- Мотивира ме угрозата от агресивната асимилация на българите в Македония. Българофобията в Македония е проникнала дълбоко в народния организъм и се поддържа от монополизираните от сърбокомунистите медии. В тази непочтена работа са впрегнати журналисти, "историци", писатели, поети и разбира се, политиците от всички рангове - от партийните лидери на всички партии до активистите им в най-малките села. С тези хора не може да се спори нормално - аргументацията на българската страна за тях няма никакво значение, дори когато идва от международни авторитети или реномирани чуждестранни институти. Когато в новото издание на френската енциклопедия преди месец писаха, че македонският език е диалект на българския език, или в Руската академия казват, че "македонските възрожденци са всъщност български възрожденци", те казват в скопските медии: "Българското правителство им е платило с по-вагон злато". В София, изглежда, върху злато спят и със злато се завиват. С тези хора не може да се отнасяме сериозно, най-добре е да се игнорират и осмеят. Затова избрах сатирата. Тук човек не е необходимо и много да се труди, тъй като македонистките концепции сами по себе си са хуморески. Помислете си - император Василий Македонец Българоубиец" (това е пълното официално име на императора- б.р.) трябва да се казва съгласно македонистките концепции Василий Македонец Македоноубиец, т.е. самоубиец.
- Как приемате постоянните отстъпки на македонските политици пред албанските лидери?
- Албанските партийни водачи и албанската интелигенция са умни хора. Техният народ е сплотен около една национална идея. Те знаят точно каква е тяхната цел и средствата и начина да я постигнат. Наивно е да се смята, че те ще застанат зад доктрината на македонската държавност, предвиждаща унитарна държава на един изкуствено измислен народ в белградските политически лаборатории. Те не могат да подкрепят и дори презират тази изкуствена македонска нация, отказала се от българските си исторически корени, живееща в мъгла и митове за миналото си от рода на това, че македонците са библейски народ, потомци на Александър Македонски. Народ, който ползва сръбска азбука, а знамето им бе наредено как да изглежда от Гърция. Албанците знаят, че векове наред са живели до българи. И гледат с погнуса на българофобията сатанизацията на всичко българско и пълната културна зависимост от Сърбия. "Македонците" поради всичко това загубиха авторитет пред албанците и е съвсем логично, че те не са съгласни да бъдат малцинство, а да превърнат Македония в обща държава на два народа.
- Това ли сте искали да изразите в карикатурата си "Двете съставки на македонската нация", която бяхте любезен да предоставите на в. "Стандарт"?
- Да. Защото албанците и сърбоманите са тези, които никога няма да се съгласят със съществуването на днешна Македония.
- Получиха ли някакво удовлетворение хората като вас, лежали в комунистическите лагери и затвори заради борбата си за демокрация или дори само за това, че са се самоидентифицирали като българи?
- Когато ВМРО бе на власт, третираха ни като музейни експонати, канеха ни по събрания и митинги, за да подчертаят, че са наследници на историческото ВМРО. Но освен четирите букви на абревиатурата, нищо "вемереовско" нямаше и няма в тяхната дейност. Даже годините в затвора не ни признаха за пенсионен стаж.
- Има ли надежда за възраждане на българщината в Македония?
- Римляните са казали, че когато тялото е здраво, и духът е здрав. От българското тяло са откъснати Северна Добруджа, Източна и Беломорска Тракия, Тимошко, Поморавието, Егейска и Вардарска Македония. Но българският дух там все още го има Както и в по-далечни земи, където пък са се преселили в миналото много българи - Банат, Украйна, Молдова... На две неща разчитам: на възраждането на българщината в Македония и на приемането на страната в Европейския съюз. Младите поколения, които ще живеят в него, няма да изпитват страха, че ще са репресирани от властите, ако казват, че са българи.
Виржиния СТОЯНОВА, в. "Стандарт"
0 коментара:
Публикуване на коментар