За властта тука най-голямото престъпление е човек да се нарече българин", казва Тодор Гулев.
Източник: вестник 24 часа
На младини той постоянно изпълнявал български народни песни. Най-много харесвал "Заблеяло ми агънце*'. През 1959 г. Гулето, както го наричат, изпял тази и още три български песни на празник. Някой го предал. И го осъдили на 4 месеца - по един за всяка песен.
"Вижте гроба на брат ми. Принуден съм да сложа надпис на македонски, защото ще го съборят", казва Гулето.
На гробището в село Сопот се въргалят изпочупени каменни кръстове. Така е от 50 г. Надписите по срутените кръстове са на български.
Аз обаче се подигравам със сърбоманите", хвали се Гулев и разказва любимата си случка.
През 1965 г. ходил до Белград. Там видял шайкачи-сръбски шапки, от чиято вътрешна страна кой знае защо бил ликът на Симеон Втори, българският цар в изгнание.
"Купих 10 шайкача и ги подарих на най-видните сърбомани. Метнах ги, че това е ликът на югославския крал Александър. Те с гордост носеха шапките и ги показваха на всички. Докато един по-учен не разпозна Симеон. И всички хвърлиха шапките и почнаха да ги тъпчат", залива се от смях Гулето.
Само един от сърбоманите не пожелал да хвърли своята шапка. Той казал: “Като умра, да ме погребете с лика на цар Симеон". Така и станало...
0 коментара:
Публикуване на коментар