Темелко Нешков лежал 12 г. по югозандани, защото е българин

Темелко Нешков лежал 12 г. по югозандани, защото е българин

Темелко Нешков е роден на 14 март 1928 г. в град Прилеп, Вардарска Македония (дн. Р Македония). Произлиза от известно местно българско семейство. Дядо му, който работи в Сащ дълго време, и баща му са едри земевладелци. 18-годишен, Темелко Нешков се включва в редиците на ВМРО. През 1947 г. е арестуван и осъден на 12 години затвор. В процеса от 11 души, 4-ма са осъдени на смърт. През 1958 г. е осъден отново на 4 години затвор за вражеска пропаганда и опити за разцепване на Югославия.
Женен е за Даница - дъщерята на известния търговец от Галичник Аврам Дамянов. Аврам работи в близкия I изток и има ресторант в Египет. В началото на 1977 г. Нешков бяга с дъщеря си в Западна Европа, От близо 20 г. живее в България. Има две деца - Славица и Любчо, които работят като журналисти в България.

Интервю на Пламен ЙОТИНСКИ

- Как сте на 80 г.?

- По-добре, отколкото, когато бях на 18 или 48!

- Защо споменахте 18-ата си година?

- Тогава за пьрви път ме осъдиха.

- Малко са хората, които се радват на старостта, вие сте от тях. Защо?

- Много от другарите ми бяха убити млади, други мизерстваха под тормоз десетилетия на ред. Въпреки 12-те години затвор в югославските лагери съм жив.

- За какво ви осъдиха?

- Според обвинението ние, 11 души, сме били фашисти, искали сме да развалим братството между народите и т. н. По такива обвинения в Македония бяха унищожени десетки хиляди семейства. Хиляди бяха осъдени на смърт или направо избити. Защото сме и се чувстваме българи.

- Правеха ли разлика между комунисти и други?

- За сърбите - ако си българин - няма значение какъв си като политическа визия. В процеса ни имаше монархисти, комунисти, републиканци - всякакви, обединени от каузата на ВМРО. Живко Илиев, легионер, като го биеше Лазо Мойсов, той му казваше:

„Където ме удариш, ще цъфне една българска роза".

Убиха го...

Не съжалявам, че още на тези години-18, избрах пътя на дядо ми, на баща ми.

- Кои са най-ярките личности, с които сте бил в Титовите затвори?

- Не са един и двама. Братя Чкатрови, д-р Иванов, Асен Татарчев, д-р Чулев... Трагична е тяхната съдба.

/Карикатура в скопски официоз, представяща подсъдимите българи на известния "Скопски процес срещу ВМРО". Сред тях е и 20 годишния тогава Темелко Нешков/

Но по-трагичното е, че въпреки промените македонското общество не научи за тях, за борбата, саможертвата и патриотизма им Сред тях имаше осъдени на смърт, които бяха измъчвани до смърт в килиите от такива като Лазар Мойсов. Те си отидоха, той и сега си живее в Белград, срещу парламента...

-... Онази сграда, от където тръгна свалянето на Милошевич?

- На 50 метра от нея.

Мойсов, чиито родители са убити от кралския режим, защото са би ли български учители, е класическият пример за българската и балканската драма.

Тя ражда хора с промити от сръбския хегемонизъм мозъци; хора, изпълняващи „правилата" със средновековна жестокост...

/Лазар Мойсов/

Този човек и много като него клаха българския дух в Македония.

Срещу което получаваха високи постове. А Мойсов стана и президент. От кого беше посрещнат символът на промяната - Михаил Горбачов в Белград?
От касапина Мойсов. А той беше прокурор по нашето дело.

- Говорим за миналото...

- Това е настоящето, а може би и бъдещето. Режимът не е спирал да действа. Това е вирус, който зарази и други на Балканите. Сърбите сториха нови еничари от децата на убитите за българщината. Днес светът знае за жестокостта на кралския, Титовия или режима на Милошевич. Но не и за това, което продължава.

- Чертаете мрачна картина за настоящето на Балканите, няма ли промяна в Югославия от 90 г.?

- Промяна в бивша Югославия настъпи само в Словения. В останалите бивши републики в някаква степен съществува манипулативен национализъм. И омраза. В Хърватия спрямо сърбите, в Македония - към българите и България, в Косово - към сърбите, а в Сърбия срещу всички и срещу самите тях...

- В Македония нещата също ли са във фризера на историята?

- Там не се каза истината за миналото, не се даде път на демократичните сили. Запази се старият режим под ново име. Но е същият като съдържание. Ако нещата продължат така, бъдещето на страната ще бъде изпълнено с трагични събития... Конфронтацията на властта в Скопие със съседите от 1992 г. досегас нищо не се различава от тази от 1918-а или 1945-а година

- Десетина години сте бил политически емигрант в Западна Европа.

- В средата на 70-те години на миналия век първо аз и дъщеря ми Славица, а година и половина по-късно и моята съпруга със сина ни Любчо избягахме от, слава Богу, днес несъществуваща Югославия. Десетилетия наред България забрави българите в чужбина. Живеехме добре, свободно, но не и щастливи. До идването ни в България. Страхът беше жив. Не забравяйте, че хора като Аркан израснаха като наемни убийци с разстрелите на политически емигранти от Югославия в Европа.

- Как реагира България, когато Македония беше родена с „Титово" сечение от Коминтерна?

- Никак. Че Павел Шатев (един от солунските атентатори - б. р.), но вече като министър на правосъдието, праща писмо до Трайчо Костов, че новият режим не се различава от кралския и иска да изкорени всичко българско. Даже турският султан не си позволява - въпреки вината му, да го екзекутира. Но Тито го стори. Прати го на „Голи оток", намериха трупа му на бунище. Трайчо Костов го убиха.

България мълчеше...

- Как живеете днес?

- В България съм, това беше моята мечта, на моите деди, на баща ми. Той почина, когато излязох от затвора за първи път през 1955 г. Спомина се, след като ми каза: „Сега си на свобода. Бягай бързо в България!". Когато се обърнах да го погледна, той вече беше мъртъв. В леглото до мен.*