Никой не може да ми отнема правото на самоопределение като българин

Ще поставя в двора си и паметник на Иван Михайлов, казва македонският българин, който многократно е получавал смъртни заплахи

Драги Каров е роден през 1956 г. в Св. Николе, живее във Велес. Дядо му е български опълченец, награждаван от цар Борис Трети с орден за храброст. И Драги, и баща му са били затваряни от властите в Македония заради българското си самосъзнание. Драги Каров е един от първите, които с разпадането на социалистическа Югославия основават комитети на ВМРО във Велес. Те следват идеите на историческото ВМРО и искат да изгонят югославската армия колкото се може по-бързо от Македония. В резултат на това Каров е осъден за “антиюгославска дейност” на една година затвор, нищо че Югославия вече не съществува. По време на разпитите е бит в продължение на 14 часа. Впоследствие се дистанцира от различните ВМРО в Македония, които избират да поддържат доктрината на македонизма. Всички тези моменти от миналото не попречиха на Драги Каров да издигне през март тази година паметник на легендарния войвода на ВМРО Тодор Александров в двора на къщата си във Велес. Това предизвика голям скандал в Македония, като в крайна сметка паметникът беше съборен от вандали. Нещо повече, в момента Драги Каров е съден в Македония по две обвинения, свързани със събитието.

Г-н Каров, обвинен сте в съда за това, че на откриването на паметника на Тодор Александров през март сте поставили в своя двор знамето на Република България и знамето на ВМРО - БНД ?

Да, обвинението ми е от началника на велешката полиция Петър Игнов, който беше поставен на тази пост от ВМРО - ДПМНЕ. Тази партия използва абсолютно същото знаме като ВМРО - БНД - черно и червено. Между другото, съдийката се казва Аница Теова. Баща и е от велешкото село Еловец, където 70 процента от старите жители са съдени по югославско време като “контраши” - като хора работили за България. Мисля, че и дядо й е бил един от съдените, но днес тя ме съди мен. Единствено тя обаче прие да води делото, по-старите съдии не искаха.

Как отговорихте на обвиненията на г-жа Теова?

Обясних й, че нито едно от черно-червените знамена не са били на ВМРО-БНД. Това знаме не принадлежи на нито една партия, а на историческата организация ВМРО, която иначе в БЮРМ се припознава като македонска. Това е знамето на Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Ванче Михайлов. За другото “чуждо” знаме, това на България, обясних, че това е мое знаме. Аз съм българин не само по чувство, а имам и българско гражданство - лична карта и паспорт. Показах й ги и да дадох копие. За мен чуждото е македонското знаме, което преди време някой художник си измисли и нарисува. Между другото й обясних, че едно от тълкуванията на българското знаме е, че белият цвят е за Мизия, зеленият за Тракия, а червеният за Македония. Тя се развика, че това е вън от темата. Аз обаче казах, че щом ме съди за българско знаме, трябва да й обясня не само тези неща, но и малко история. Тя явно е приела да е част от македонската нация, но моето семейство от поколение се тероризира от титовистите - дядо ми, баща ми, аз, вече и моите дъщери. За това, може да е вън от темата, но й обясних, че не Македония е разкъсана, както говорят македонистите, а България. Никой не е подписал “разкъсването” на Македония. През 1919 г. България беше принудена да подпише собственото си разпокъсване, а оттам и това на Македония. Казах на г-жа Теова, че щом ме съди за това, трябва да знае всички тези неща. Моето семейство не прие македонската нация, няма да я приема и аз. Не да ме съдят, да ме обесят с главата надолу, пак няма да се откажа от българската нация. Комунизмът се разпадна, Югославия се разпадна, ще се разпадне и македонската нация. Всичко изкуствено се разпада.

Има ли тогава основание да ви съдят?

Процесът срещу мен е полицейски. Лично началникът на полицията ме съди. Има поръчка да бъда осъден за това, че съм българин, не защото съм направил нещо нередно. В Македония се веят всякакви знамена, проблемът е, когато се веят български. Всеки има право да си вее турско, албанско, американско знаме, аз нямам нищо против това, но като българин искам и аз да си вея българско знаме в двора. В моята къща го слагам, не пред съда.

Как реагира на тези думи съдийката?

Каза ми да си ходя за България, когато виждам какво е отношението към мен във Велес. Казах й обаче, че няма да си ходя, защото Македония е българска земя. Земя на моите прадеди, за която сме плащали с кръвта си. Ако някой трябва да си отиде - това са сърбите и сърбоманите, но аз не ги гоня. Нямат право и те да ме гонят. Всичко това аз го казах в съда.

И все пак, в обвинението пише, че може да лежите от 30 до 60 дни в затвор.
Да, или да платя глоба от 600 до 800 евро. Според адвокатите ми, нямат право да ме съдят, но въпреки всичко в Македония спокойно могат да ме осъдят. В Македония законът е с два аршина. Ако ставаше дума за техен човек, нямаше да ме осъдят. Аз обаче им казах, че ако трябва, ще съдя държавата в Страсбург. Аз нямам нищо против, че много хора са приели македонската нация, нищо че тя е сърбокомунистическа, но и никой няма право да ми отнема правото на самоопределение като българин. Нали Македония иска да влиза в ЕС? Така ли се влиза? С тормоз и отнемане на права?

Очаквате ли да ви осъдят?

В Македония всичко може да се очаква. Много пъти съм имал телефонни обаждания - номерът никога не излиза на телефона ми - със заплахи за живота ми. Казват ми: “Ще те убием, бугарин. С колата като ходиш за България, ще те убием и никой няма да разбере.” Псуват ме. Знам, че ако искат, наистина могат да ме убият, но им казвам да дойдат, аз съм готов. Няма да ме откажат. Не само паметник на Тодор Александров, но и на Ванче Михайлов ще сложа! Имам право да ги сложа в двора си и това между другото доказва и сегашното дело, което не е заради паметника, а заради “чуждите” знамена.

Обвиняват ви и в побой над гражданин на Велес.

Това отново е нагласен процес. “Потърпевшото” лице е брат на управителя на затвора във Велес - полицейски човек. Вярно е, че аз имах спор с него, разправяхме се, но не съм го бил. Той искаше да ме провокира и аз съм такъв характер, че можеше и да отвърна. Но до мен беше брат ми, който ми каза: “Недей, не виждаш ли, че всичко е нагласено”. Обаче сега в съда лицето казва, че съм го бил. Та и за това съм на съд. Важно е да има за какво да ме съдят. Всеки може да отиде и да каже, че Каров го е бил. Полицията веднага ще повдигне обвинение.

Според вас, възможен ли е при това положение справедлив процес? Не само в този случай, но изобщо, когато става въпрос за македонски българи?

Какъв справедлив процес? Ако си българин, в БЮРМ си предварително осъден. И да не си виновен - и най-строгите санкции излизат справедливи. Виждате какво направиха и на Виктор Канзуров. Смешки. Това не е нормално общество.

Имат ли ефект тези обвинения срещу вас и другите българи в Македония? Какво е отношението на обикновените хора към вас след всичките скандали?

Нямат ефект върху свестните хора и върху тези, които поне малко ги знаят нещата. Но тези, които са сърбомани и изпълнени с омраза към България - те чакат само това. И да ни обесят - те ще се радват. Но какво да правим? Ние не се боим. Направихме нещо, което никой не е правил в Македония след 1945 г. Това бръкна в очите на македонистите. Но аз ще продължавам да им казвам, че историческите неправди не могат да съществуват дълго.
Не смятате да спирате?

Как ще спирам? Никога не съм спирал. Още по Титово време работехме за българската кауза, макар и тайно. Ванче Михайлов е казал: “ВМРО-вският път е трънлив, газиш на тръни, не на цветя.” Но какво да правим? Докато сме живи, няма спиране. Когато ни убият, искаме не искаме, трябва да спрем…

Очаквате ли след изборите в Македония да има някаква промяна в отношението към местните българи?

Не вярвам. Предизборната кампания не даде такива сигнали. СДСМ нападаше ВМРО-ДПМНЕ, че води българска пропаганда. В същото време ВМРО е една тотално сърбокомунистическа партия, няма нищо общо с някогашната организация. За да си наистина от ВМРО, трябва да имаш българско национално чувство, с македонско национално чувство можеш да бъдеш само титовист. Но и двете водещи партии използват антибългарската риторика, тя винаги им носи дивиденти. Нещата не вървят добре. Много хора в Македония, не само българите, смятат, че страната нарочно се изолира, за да не излезе от орбитата на Сърбия. Пропагандата на сърбоманите е много силна. Но и двете албански партии заявиха, че ще влязат в НАТО и ЕС и без славянското население на страната. В същото време поддръжка от България няма. Никаква.

Източник: http://www.argumenti.net/?p=41