Петък, Януари 30, 2009

0

Получаването на български паспрот трябва да стане не мъка, а удоволствие

Получаването на български паспрот трябва да стане не мъка, а удоволствие
Скопие трябва да търси съюз със София
Македония на кръстопът, твърди Даниел Татарчев

На снимката: Даниел Татарчев 
Интервю на Виржиния Стоянова

   Даниел Татарчев e роден през 1967 г. в Битоля. Потомък на д-р Христо Татарчев, в чиято къща в Ресен на 20 юли 1894 г. е проведен първият конгрес на Българските Македоно-Одрински революционни комитети, преименувани в 1896 г. в ТМОРО, а в 1905 г. - във ВМОРО. Студент по журналистика в Софийския университет "Климент Охридски".
- Г-н Татарчев, кои са най-видните представители на вашия род?
- Те наистина не са малко. И е трудно с няколко изречения да разкажа дори и най-важното от техния живот. Христо и Божидар Татарчеви дълго време са вървели рамо до рамо в организираната революционна дейност и борбата за свобода на македонските българи. След завършване на първоначалното училище в родния Ресен, те са учили в Брацигово и Пловдив, където са взели участие в Съединението и в Сръбско-българската война през 1885 г. След гимназията завършват медицина в Швейцария и Германия. Д-р Божидар Татарчев практикувал лекарската си дейност по много места в Македония и България и по същото време осъществявал близки контакти с видни общественици и политици, представители на Великите сили. Д-р Христо Татарчев пък бил назначен за лекар в българската солунска гимназия "Св.св. Кирил и Методий", където намерил съмишленици в делото за освобождаването на Македония. И на 23 октомври 1893 г. в Солун основал тайна организация известна като ТМОРО, БМОРК и ВМОРО, и я оглавявал до януари 1901 г., когато организацията е частично разкрита. Бил осъден на 5 години тъмничен затвор в окови и заточен в Подрумчак до амнистията му през август 1902 г. Но скоро отново бил арестуван по скалъпено обвинение за съучастие в убийството на гръцки лекар. Под натиска на общественото мнение д-р Христо Татарчев е освободен и заминава за София като задграничен представител на ВМОРО. Основната задача на Христо и Божидар Татарчеви била да предизвикат интервенция на Великите сили за разрешаване на македонските проблеми чрез митинги и публицистична дейност. Д-р Асен Татарчев е един от най-ревностните борци за запазване на българския дух и самосъзнание в Македония, по време на кралска и Титова Югославия. Известен е с подаването на писмо петиция от македонските българи и от него лично до Общността на народите в Женева, с молба за решаване на историческата неправда. Много пъти бил арестуван и дълги години прекарал по най-жестоките затвори и лагери. Тук ще припомня и за Михаил Татарчев, кандидат-кмет за гр. Ресен, застрелян от местен бандит по поръчка на сърбоманските кръгове. Както и за Кирил Татарчев, фармацевт, член на ММТРО (Македонска младежка тайна революционна организация), отговорен за дейността и в Преспанско-Охридския район. Освен Михаил Татарчев другите ми предци наистина са починали от естествена смърт, но с разбито здраве и болка в душата им за съдбата на македонския българин.
- Но чувствуват ли се днес българи потомците на рода Татарчеви, които живеят в Македония?
- На този въпрос мога да отговоря само за себе си и по-тесния кръг от семейството. И отговорът е да. Останалите трябва да попитате лично.
- След 1992 г. Македония изгради независимостта си като държава на базата на доктрината на македонизма, чиято основна идея е, че населението на Македония няма нищо общо с българите. Смятате ли, че държавата може дълго да просъществува под знамето на тази идея?
- Официалната история на Македония се състои от само едно изречение: "Александър Велики - прадядо, цар Самуил - дядо, и Киро Глигоров - баща на нацията." Но изкуствените държави и нации нямат дълъг живот. Те рано или късно се разпадат. Трябва да сме наясно за това нещо и да не играем ролята на заблудената овца. Европейският съюз е преди всичко икономическа общност и всяка членка запазва националния си характер. Звучи парадоксално, но именно македонизмът създава национално безличие. А всички знаем, че паспорт без снимка е невалиден.
- Има ли политически сили в Македония, които подкрепят истината за миналото на Македония?
- За съжаление отговорът ми е категорично не. Имахме надежда само в една партия. ВМРО-ДПМНЕ, по-точно нейните лидери успешно изиграха ролята на стръв. Надявайки се, че тази партия ще продължи с идеите на старата ВМОРО от 1893 г., много хора станаха нейни членове. И полицейските мазета отново се напълниха с пресни "бугарофили". Но вместо да се защити, като се възползва от ветераните на организацията, ВМРО-ДПМНЕ в своите структури включи сърбомани, гъркомани, както и криминално проявени индивиди на много високи постове. По такъв начин, тази и всички други партии които произлязоха от нея и в своето име носят четирите свещени букви, станаха символ на корупция, грабеж, своеволия и политическа неграмотност. За другите партии пък въобще няма какво до говорим.
- Вие сте вече български гражданин. И други хиляди македонци искат българско гражданство. Смятате ли, че процедурата, установена от българските власти, е ефективна?
- В началото беше много трудно. Малко по малко хората в Македония започнаха да се освобождават от страха и да искат и българско гражданство. Наистина, за част от тях българският паспрот означава по-лесно пътуването в чужбина. Но според мен, повечето го правят от родолюбиви чувства. Сега пред гишетата има дълги опашки, а пък процедурата отнема повече от 12-15 месеца. Смятам, че ведомствата, отговорни за това, трябва да направят получаването на българско гражданство удоволствие, а не тормоз.
- Смятате ли външната политика на България по въпроса на Македония за адекватна на политическата ситуация на Балканите?
- С редки изключения външната политика на България имаше слабости, особено при комунистическия режим. Не само сегашното или бъдещото правителство - всички политически партии трябва да помагат по въпроса за Македония. Не са достатъчни прокламациите за морална подкрепа. Res, non verba! Дела, не думи! Тогава майка България ще прегърне своите чеда.
- Край Битоля са се водили най-тежките боеве през Първата световна война. Край града са погребани стотици български войници и офицери, но техните гробища са разрушени. Смятате ли, че пречките за възстановяването им, които поставят властите в Скопие, имат място днес, в началото на ХХI век?
- Решаването на този въпрос трябва да се търси в споразуменията и подписаните договори. В Македония има хора, които са се грижили за част от гробищата, чувствайки ги близки. Но и българската държава и църква трябва да им помогнат в бъдеще.
- Как виждате бъдещето на Македония в следващите 10-15 години?
- Македонците са на кръстопът. Пред тях има два избора: дали да продължат с агонията на измислената си държава, или да поемат по пътя на здравия разум в съединение с България. Във втория случай европейските политически фактори просто ще бъдат длъжни да помогнат при разрешаването на проблемите със съседните мегаломански идеи: албанската, сръбската и гръцката. Ако това не стане, неизбежни са нови кръвопролития, геноцид и хуманитарни катастрофи.

Вторник, Декември 30, 2008

0

Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб в Скопие: От спора за името Македония само губи

Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб в Скопие:

От спора за името Македония само губи

Атина иска да получи международно одобрение на политиката си на денационализация на българите в Егейския дял

Интервю и снимка на: Евгений Еков
Източник: "Политика"

Лазар Младенов е роден на 7 август 1956 г. в Струмица, Република Македония. Средното си образование завършва в родния си град, след което учи архитектура в университета в Скопие. След това развива собствен бизнес с търговия с осветителни тела. В политиката е от 1990 г. като един от първите носители на плурализма в Македония, ръководен e от идеите на ВМРО. На 4 май 2008 г. създава Българския културен клуб в Скопие, чиято цел е ново възраждане на българщината в Македония. Живее в Струмица. Женен е, има две деца.

- Господин Младенов, тези дни Българският културен клуб в Скопие, на който сте лидер, изпрати до президентите, премиерите и външните министри на Македония и на още 24 страни, и до ред международни организации и медии меморандум във връзка с гръцко-македонския спор за името на страната. Какво мотивира това ваше действие?

- На последната среща на върха на НАТО в Букурещ Република Македония не беше поканена да стане страна-членка на Алианса заради неразрешения спор за името й с Гърция, която беше поставила това като предварително условие. Българският културен клуб в Македония е на мнение, че с тази своя позиция Атина се стреми да получи международно одобрение на дългогодишната си политика на терор, денационализация и културна асимилация на българите в Егейска Македония. Именно поради това чрез меморандума ние имаме за цел да запознаем международната общност с истината за Македония и да дадем нашите препоръки за стабилността на Балканския регион.

- Гръцката страна също много активно запознава международната общност със своята "истина" за Македония.

- Гърция не случайно и не без сметка отвори спорът около името, с което хвърли ръкавицата не само на Република Македония, но и същевременно на НАТО, на Европейския съюз, на ООН, на САЩ и Русия. Проблемът е, че нито НАТО, нито ЕС, нито ООН успяха да разберат тази византийска игра на Атина. С така режисирания спор за името, Гърция се стреми още повече да изостри позицията на правителството в Скопие относно "македонскиот идентитет". Но строго на антибългарска основа и, разбира се, с помощта на теорията, че потеклото на гражданите на Македония е свързано с Александър Велики. Което същевременно значи и запазване на сръбския контрол върху политиката, историята и духовността в нашата млада държава, и предотвратяване на евентуалното сближение между България и Македония. А това означава Македония да влезе в евроатлантическите структури заедно със Сърбия и то, когато Гърция реши, че и е най-изгодно на нея. Много индикации говорят също, че Атина има и свой план "Б": разпадане на Македония по етническа линия с македонските албанци и нейната подялба по такъв начин, че Гърция и Сърбия повторно да станат съседни държави. Парадоксът е в това, че Гърция противно на своите декларации за решаването на спора, всъщност е заинтересована от твърдата и неотстъпчива позиция на властите в Македония!

- Това е доста силно твърдение. Не се ли притеснявате, че може да ви обвинят в даване на крайни оценки?

- Не съществува никаква валидна правна база, основана на включването на дял от географската област Македония в гръцките граници, Атина да търси някакви права, с които да диктува какво да е името на друга част от същата област. Още повече, че във Вардарска Македония живеят граждани, които са избрали политическата съдба да бъдат независими. А от юридическа гледна точка името на една независима страна стои много по-високо от името на една провинция в друга страна. Един релевантен пример: България има област, която се нарича Пиринска Македония, но въпреки това тя призна Република Македония с нейното конституционно име. Не съществува също така и никакво валидно историческо оправдание и за това, че Гърция се опитва да налага употребата на името "славо-македонци". Защото гръцката наука много добре знае за кой народ става дума.

Нещо повече, днес гръцката политика мъдро използва античната теория - от една страна, подарявайки я като данайски дар на посткомунистическа Македония, а от, друга, представяйки я пред международните влиятелни кръгове като пример как Република Македония краде гръцката история. И твърдейки, в крайна сметка, че Скопие има териториални претенции към Атина. В този план, ако се вземе предвид обаче, че Гърция е най-големият износител на оръжие в световен мащаб (Financial Times, 16 април 2007 г.), логично е да се постави питането дали това не е подготовка на политическа агресия (претенцията към името е претенция към страната - Nomen est Omen). И дали не става дума за „легитимна" закана с оръжие.

- Пръв адресат на вашия меморандум са трите фактора формиращи външната политика на Скопие. Какви препоръки свързани с позицията им по спора за името отправихте към тях?

- Ние препоръчахме на македонските власти, на първо място, да променят преамбюла на Конституцията на Република Македония, така че сегашната формулировка да се замени с определението, че "Република Македония е държава на всички нейни граждани". На второ място, им предложихме да се откажат от своята доктрина, че гражданите на Македония са потомци на Александър Велики. Той трябва да бъде оставен като културно наследство на всички държави на Балканите, а не да е база за създаване на национални доктрини. Третата ни препоръка е властите да реформират образователната система по начин позволяващ историята да се преподава на основата на автентични исторически документи, а не на политически и идеологически интерпретации. И в тази връзка теда вземат предвид факта, че българите във Вардарска и Егейска Македония, според принципите на Обществото на народите в Женева, до 1944 г. са били третирани като българско национално малцинство в Югославия и Гърция.

- Това са препоръките ви във вътрешно-политически план, а какви са предложенията ви във външно-политически аспект?

- На първо място, при преговорите с Гърция за името властите в Скопие трябва да вземат предвид конвенцията за размяна на бежанци сключена между Гърция и България през 1919 г., договора "Калфов-Политис" от 1924 г. за защита на българското малцинство в Гърция и финансовата спогодба "Моллов-Кафандарис" од 1927 г., която прецизира конвенцията. Следва да имат предвид също така и съгласието постигнато от България и Гърция през 1963 г., че спорните въпроси по размяната на бежанците, свързани с тези спогодби и претенциите за имоти, които произлизат от тях, са решени с един всеобхватен договор. Предложихме на управляващите и да задълбочат икономическите и културните връзки с всички съседи, особено с България и Албания, като изоставят наследените предразсъдъци от историята. Както и да възприемат и приложат българското "ноу-хау" за членство в НАТО и ЕС. В този план ние сме особено радостни, че властите в Македония вече изпълниха една от препоръките ни в меморандума с признаването неотдавна на независимостта на Косово. И се надяваме, че те ще направят и следващата стъпка - да изпратят молба до НАТО за разполагане на американски, български и турски части на Алианса на границата на Македония с Косово и Сърбия.

- Меморандумът беше изпратен и до българския президент, министър-председател и външен министър. Какви препоръки отправяте в него към политиката на България?

- По наше виждане България трябва да продължи да поддържа идеалите на ВМРО за съществуване на свободна и независима македонска държава. Същевременно София трябва да вземе активно участие в "спора" за името като разясни етническия характер на Македония на компетентните международни организации, и най-вече на световната диплотическа и академична общност. Като член на Европейския съюз тя следва да се грижи и за защита на човешките права на българите в Гърция и на българските топоними, да помага за основаване на български училища и за реконструкцията на старите български църкви и гробища.

- А какво решение на спора за името предлагате в меморандума?

- Нашето дълбоко убеждение е, че името Република Македония е единствено възможното решение на спора за името, но под условие, че са гарантирани правата и възможностите на македонските българи и на всички граждани, които живеят в нея. С изпращането на този меморандум ние също искрено се надяваме, че високите институции до които той се изпраща ще направят в името на балканската стабилност, човешкия мироглед и християнските принципи всичко, което е възможно, за да се запази името Република Македония и историческата истина за нейния народ.

- На какви документи се базира вашия меморандум?

- Меморандумът има за своя основа два документа. Единият е "Кипърският проблем и Македония - експозе за потисничеството над малцинствата в Гърция", подготвен от делегатите на 35-ия конгрес на МПО, състоял се през 1956 г. в Питсбърг, САЩ. А другият е "Българската политика спрямо Република Македония", изготвен от голям екип от експерти, политици и дипломати начело с проф. Любомир Иванов, председател на Атлантическия клуб в България, както и на фондация "Манфред Вьорнер".