Получаването на български паспрот трябва да стане не мъка, а удоволствие
Скопие трябва да търси съюз със София
Македония на кръстопът, твърди Даниел Татарчев
На снимката: Даниел Татарчев
Интервю на Виржиния Стоянова
Даниел Татарчев e роден през 1967 г. в Битоля. Потомък на д-р Христо Татарчев, в чиято къща в Ресен на 20 юли 1894 г. е проведен първият конгрес на Българските Македоно-Одрински революционни комитети, преименувани в 1896 г. в ТМОРО, а в 1905 г. - във ВМОРО. Студент по журналистика в Софийския университет "Климент Охридски".
- Г-н Татарчев, кои са най-видните представители на вашия род?
- Те наистина не са малко. И е трудно с няколко изречения да разкажа дори и най-важното от техния живот. Христо и Божидар Татарчеви дълго време са вървели рамо до рамо в организираната революционна дейност и борбата за свобода на македонските българи. След завършване на първоначалното училище в родния Ресен, те са учили в Брацигово и Пловдив, където са взели участие в Съединението и в Сръбско-българската война през 1885 г. След гимназията завършват медицина в Швейцария и Германия. Д-р Божидар Татарчев практикувал лекарската си дейност по много места в Македония и България и по същото време осъществявал близки контакти с видни общественици и политици, представители на Великите сили. Д-р Христо Татарчев пък бил назначен за лекар в българската солунска гимназия "Св.св. Кирил и Методий", където намерил съмишленици в делото за освобождаването на Македония. И на 23 октомври 1893 г. в Солун основал тайна организация известна като ТМОРО, БМОРК и ВМОРО, и я оглавявал до януари 1901 г., когато организацията е частично разкрита. Бил осъден на 5 години тъмничен затвор в окови и заточен в Подрумчак до амнистията му през август 1902 г. Но скоро отново бил арестуван по скалъпено обвинение за съучастие в убийството на гръцки лекар. Под натиска на общественото мнение д-р Христо Татарчев е освободен и заминава за София като задграничен представител на ВМОРО. Основната задача на Христо и Божидар Татарчеви била да предизвикат интервенция на Великите сили за разрешаване на македонските проблеми чрез митинги и публицистична дейност. Д-р Асен Татарчев е един от най-ревностните борци за запазване на българския дух и самосъзнание в Македония, по време на кралска и Титова Югославия. Известен е с подаването на писмо петиция от македонските българи и от него лично до Общността на народите в Женева, с молба за решаване на историческата неправда. Много пъти бил арестуван и дълги години прекарал по най-жестоките затвори и лагери. Тук ще припомня и за Михаил Татарчев, кандидат-кмет за гр. Ресен, застрелян от местен бандит по поръчка на сърбоманските кръгове. Както и за Кирил Татарчев, фармацевт, член на ММТРО (Македонска младежка тайна революционна организация), отговорен за дейността и в Преспанско-Охридския район. Освен Михаил Татарчев другите ми предци наистина са починали от естествена смърт, но с разбито здраве и болка в душата им за съдбата на македонския българин.
- Но чувствуват ли се днес българи потомците на рода Татарчеви, които живеят в Македония?
- На този въпрос мога да отговоря само за себе си и по-тесния кръг от семейството. И отговорът е да. Останалите трябва да попитате лично.
- След 1992 г. Македония изгради независимостта си като държава на базата на доктрината на македонизма, чиято основна идея е, че населението на Македония няма нищо общо с българите. Смятате ли, че държавата може дълго да просъществува под знамето на тази идея?
- Официалната история на Македония се състои от само едно изречение: "Александър Велики - прадядо, цар Самуил - дядо, и Киро Глигоров - баща на нацията." Но изкуствените държави и нации нямат дълъг живот. Те рано или късно се разпадат. Трябва да сме наясно за това нещо и да не играем ролята на заблудената овца. Европейският съюз е преди всичко икономическа общност и всяка членка запазва националния си характер. Звучи парадоксално, но именно македонизмът създава национално безличие. А всички знаем, че паспорт без снимка е невалиден.
- Има ли политически сили в Македония, които подкрепят истината за миналото на Македония?
- За съжаление отговорът ми е категорично не. Имахме надежда само в една партия. ВМРО-ДПМНЕ, по-точно нейните лидери успешно изиграха ролята на стръв. Надявайки се, че тази партия ще продължи с идеите на старата ВМОРО от 1893 г., много хора станаха нейни членове. И полицейските мазета отново се напълниха с пресни "бугарофили". Но вместо да се защити, като се възползва от ветераните на организацията, ВМРО-ДПМНЕ в своите структури включи сърбомани, гъркомани, както и криминално проявени индивиди на много високи постове. По такъв начин, тази и всички други партии които произлязоха от нея и в своето име носят четирите свещени букви, станаха символ на корупция, грабеж, своеволия и политическа неграмотност. За другите партии пък въобще няма какво до говорим.
- Вие сте вече български гражданин. И други хиляди македонци искат българско гражданство. Смятате ли, че процедурата, установена от българските власти, е ефективна?
- В началото беше много трудно. Малко по малко хората в Македония започнаха да се освобождават от страха и да искат и българско гражданство. Наистина, за част от тях българският паспрот означава по-лесно пътуването в чужбина. Но според мен, повечето го правят от родолюбиви чувства. Сега пред гишетата има дълги опашки, а пък процедурата отнема повече от 12-15 месеца. Смятам, че ведомствата, отговорни за това, трябва да направят получаването на българско гражданство удоволствие, а не тормоз.
- Смятате ли външната политика на България по въпроса на Македония за адекватна на политическата ситуация на Балканите?
- С редки изключения външната политика на България имаше слабости, особено при комунистическия режим. Не само сегашното или бъдещото правителство - всички политически партии трябва да помагат по въпроса за Македония. Не са достатъчни прокламациите за морална подкрепа. Res, non verba! Дела, не думи! Тогава майка България ще прегърне своите чеда.
- Край Битоля са се водили най-тежките боеве през Първата световна война. Край града са погребани стотици български войници и офицери, но техните гробища са разрушени. Смятате ли, че пречките за възстановяването им, които поставят властите в Скопие, имат място днес, в началото на ХХI век?
- Решаването на този въпрос трябва да се търси в споразуменията и подписаните договори. В Македония има хора, които са се грижили за част от гробищата, чувствайки ги близки. Но и българската държава и църква трябва да им помогнат в бъдеще.
- Как виждате бъдещето на Македония в следващите 10-15 години?
- Македонците са на кръстопът. Пред тях има два избора: дали да продължат с агонията на измислената си държава, или да поемат по пътя на здравия разум в съединение с България. Във втория случай европейските политически фактори просто ще бъдат длъжни да помогнат при разрешаването на проблемите със съседните мегаломански идеи: албанската, сръбската и гръцката. Ако това не стане, неизбежни са нови кръвопролития, геноцид и хуманитарни катастрофи.
Източник: вестник Стандарт

